Трудните истини и живота
Има някои тематики, за които ни е мъчно да говорим дори с най-близките. Една от тях е страхът от гибелта и обстоятелството, че всичко е краткотрайно. За съжалвние, колкото повече се преструваме, че тази безспорна истина не съществува, толкоз повече време губим в това да не бъдем себе си, разяснява Матю Джоунс в уеб страницата на сп. Inc.
Времето, не парите, е най-ценното нещо и би трябвало да намерим причина да подпалим вътрешната си мотивация за основаване на смяна към по-добро - в живота си и в този на другите, счита той. И изброява почтено 20 " брутални " по думите му истини за живота, които постоянно ни е мъчно да приемем, а би трябвало. Те са следните:
Вие ще умрете някой ден и нямате визия по кое време тъкмо.
Всеки човек, който обичате, ще почине и вие не знаете по кое време тъкмо. Същото се отнася и за животните, които обичаме.
Материалното благосъстояние , към което се стремим, няма да ни направи по-добри или по-щастливи хора.
Мнозина са захласнати от задачата " да търсят благополучие " и тъкмо това е, което ги възпира да се снабдят с него . Щастието е постоянно подарък в живота - то е въпрос до каква степен ще се свържем с него и ще му позволим да потече сред всичко друго, което в това време ни тормози и предизвиква.
Да даряваш пари основава по-малко от да даряваш време . Като даваш от времето си можеш с изключение на да окажеш помощ на хора в потребност, и да създадеш персонални мемоари, които от своя страна може да траят постоянно.
Човек не може да направи всички удовлетворени и като се пробва, той губи себе си.
Не можем да бъдем съвършени. Поставянето на този нереалистичен стандарт ни кара да страдаме. Това е страдалчество, което сами си предизвикваме.
Мислите ни са по-малко значими от възприятията и възприятията имат потребност от признание. Интелектуалното анализиране на проблемите не е по този начин потребно, както просто да изразим възприятията, които ни основават тези проблеми преди всичко.
Делата говорят повече от думите. За дейностите си би трябвало да поемаме отговорност.
Личните ни достижения и триумф няма да имат значение като сме на смъртно легло . Когато пристигна моментът да напуснем тази действителност, ще мислим единствено за връзките с хората, които сме основали, тъй че започнете да действате от тук нататък, имайки поради това.
Талантът не значи нищо, в случай че няма твърдоглав труд и процедура . Някои от най-талантливите хора на света, евентуално същински гении, са останали незнайни поради това.
" Сега " е единственото време, което има значение , тъй че спрете да го губите, като планирате бъдещето и вторачвате мислите си в предишното. Не можем да променим предишното, не можем да предвиждаме бъдещето. Единственото в нашия надзор са действията ни в сегашното.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
